Топ 20 любими филми.Първо преди да започна списъка,трябва да отбележа че не мисля че тези филми са най-добрите филми правени някога,а че това са филмите които,за добро или лошо,са оставили най-голям отпечатък в съзнанието ми.
Този може би има по-сантиментална стойност от колкото друго.За първи път го гледах като малка,когато бях на при леля ми за седмица през лятото.Това беше едно време,когато не можеше да намериш всичко в интернет и много филми ги нямаше и на касета.Тя цял ден беше много развълнувана,каза че е бил любимият й филм и го е гледала във Франция.Сущата вечер седяхме до късно и го гледахме.Тогава не бях запомнила много,но помнех че Питър О'Туул беше very handsome и филма беше много красив.На скоро,преди 2/3 години го гледах на ново и не можах да не се разплача.Филмът е класика,заслужава си всяка секунда.
18. Mary and Max
This movie broke me.Това е възможно най-тъжния филм,който съм гледала някога.Толкова добре направен и толкова добре описва какво е да си наистина самотен.Няма друг такъв филм.И въпреки това никога не бих го препоръчала на някого,защото е толкова дълбоко депресиращ и после толкова много те боли за героите.Не съм го гледала от поне 5 години, но все още помня всяка сцена и как не знаех какво да правя след като го изгледах.Просто си седях на мястото и гледах в една точка.
17. Oldboy
Този е сравнително ново попълнение.За първи път видях нещо от филма,във видео с най-добрите бойни сцени.Там беше известната сцена в коридора с чука.Щом я видях веднага знаех че ще харесам филма.После гледах филма.Ако има една дума с която мога да го опиша то ще е "Отчаяние".Всяко едно действие е толкова напоено с отчаяние и филма те държи на ръба до края.Не бих го препоръчала на хора,които не могат да понасят кръв обаче.
Римейка не трябва да съществува изобщо.Въпреки че участва mah baby Josh Brolin.I still love you,Josh,but you should stop making bad decisions!
16. There Will Be Blood
Този филм.Една от най-любимите ми сцена в киното и един от най-любимите ми герои.Винаги съм била привлечена към отвратителни герои,които нямат никакви положителни качества да компенсират.Daniel Day-Lewis е невероятен,както винаги и филма си е класически Paul Thomas Anderson,който според мен до сега не е имал лош филм.
15. Ratatouille
Определено любимият ми Pixar филм.Определено ще те накара да гледаш на готвачи и изобщо на храна по напълно различен начин.Не само,като нещо което ни поддържа живи,но и като много силен каталист за спомени.Сигурна съм че когато гледате сцената към края,когато критикът опитва храната,всеки се сеща за Онзи определен вкус и Онова определено време и колко щастливи ви е направило нещо,толкова малко и тривиално като храната.Винаги ме прави толкова щастлива.Просто..виж горкото мишле,то само иска да готви и да прави хората щастливи с храната си.Няма по-добри герои от тези,които изпитват изстинска страст към нещо и им личи.
14. The Skin I Live In
Определено не е за всеки.Този филм ми беше първият поглед във филмите на Алмодовар и е идеален за да се усети силно изявения стил на режисьора.Ако кажа нещо повече за филма ще издавам прекалено много.Аз отидах да го гледам без дори да съм виждала трейлъра и мисля че така е най-добре.Освен това,никога не сте виждали Антонио Бандерас по този начин.
13. In Bruges
Едновременно една от любимите ми комедии и един от най-депресиращите филми,които съм гледала.Е,предполагам че е просто гадното ми чувство за хумор,което регистрира филма като комедия.Все пак-бърз диалог и много много псуване.I like.
12.Batman: Mask of the Phantasm
До скоро мислех,че филмът на Тим Бъртън ще е най-близкото до Батман филм,който аз да харесам.После се сетих че този всъщност са го давали по кината.БРОИ СЕ!Ако харесваш Batman the Animated Series ще харесаш и филма.Има същият екип и същите невероятно добър сценарий и анимация.Марк Хамил за винаги ще е най-добрият Жокер според мен.
11. Hot Fuzz
Слагам го за да представя цялата Cornetto Trilogy всъщност.Любимият ми от трите филма.Едгар Райт ми стана един от любимите рижисьори заради трилогията.И трите филма са идеални и всеки един под всичките нелепости показва нещо,което съм изпитвала някога.Този най-много: какво е да си съвсем сам на ново място,където сякаш всички са срещу теб.Освен това всяка шега е на място,но ако не харесваш този тип английски хумор не мисля,че е филма за теб.
10. Sin City
Когато Франк Милър е добър,той е много добър.Този филм мога да го гледам толкова много пъти.Толкова стилен филм.Толкова добре се придържа към комикса.Идеален кастинг и mah other baby Clive Owen(с дълго черно палто,as always).Можеш да спреш на всяка една сцена и ще изглежда като картина.Обожавам диалога на този филм.Абсолютно същия е като в комикса.Обичам когато героите говорят така,някакси прави всичко по-стилно.Любимата ми част е The Big Fat Kill.Освен това Dwight.
9.Blade Runner
Също като Sin City,обожавам как изглежда филма.Има този вид и знаеш че всичко е в студио,и това сякаш допълва за амбианса на целия филм.Любимият ми movie bad guy с най-добрият монолог някога.Целият филм за мен е толкова bittersweet и също толкова отчаян.И света е толкова невероятно направен.
8.The Goonies
TINY BABY JOSH BROLIN!But seriously...Не мисля че ако бях гледала филма като малка щях да го харесам толкова много.Има някаква носталгия всеки път като го пусна.Може би защото аз имах подобни "приключения"като малка,или поне исках да имам.Някакси ме връща към едно идеално минало пълно с ловене на охлюви,обикаляне из гората и бягане от "вълци".
7.Spirited Away
Този филм за съвсем кратко време показва колко невероятно страшен и самотен е процесът на порастване.Една от големите теми като цяло в японската анимация е ескейпизъм и той е толкова очевиден тук.Анимацията е невероятно красива и всеки герой се запомня.Любимата ми част от всеки филм на Миязаки са сълзите.Винаги са огромни и преувеличени.Някъде бях чела че той е казал че рисува сълзи,не както са в истинския живот,а както на нас ни се струват.Мисля че това го описва идеално.Не мисля че има някой друг,който да разбира мислите да децата по-добре от него.Всеки момент във филма е идеален.
6.Moon
Сина на Дейвид Боуи може да прави хубави филми!Не знам как точно да опиша Moon.Забавен е,и е тъжен.После става страшен и напрегнат.И през цялото време е толкова самотен.Трябва да има повече sci fi,като Moon,минималистично и тихо.На моменти ми напомня за 2001:A Space Odyssey,определено е от части поне вдъхновен от него.В целият филм има само един герой и един компютър с гласа на Кевин Спейси.Филма заслужаваше всичките награди,but oh well...
5.Ghostbusters
WHO YOU GONNA CALL?!Memories again!Hah...това беше любимият филм на баща ми.Гледах го като малка и не разбирах защо.Когато го гледах отново вече започнах да разбирам гениалният хумор и филмът стана един от любимите ми.Определено любимата ми комедия.С времето пое и сантиментална стойност и винаги го свързвам с the good old times.Rest in piece,Harold Ramis.
4.Natural Born Killers
Има филми,които те грабват вднага и знаеш идеално защо.Нямам никаква представа защо обичам Natural Born Killers толкова много.Може да е защото обичам violent movies,може да е защото обичам Woody Harrelson and Juliette Lewis.Може да е всичко това.Харесвам героите,въпреки че са психопати,по някаква причина са ми симпатични.Не знам,нямам никаква представа защо обичам този филм толкова много.
3.A Clockwork Orange
Майка ми ми даде книгата когато бях на 14/15.Не знам какво точно си е мислела,но окей.Тогава се вманиачих.Обожавах книгата.После разбрах че има филм.И го гледах.Това е един от много редките случаи в които,според мен,филмът е по-добър от книгата.Дори няма смисъл да обяснявам защо го харесвам толкова много.Стенли Кубрик е.Филмът е от тези редки перфектни филми.
2.True Grit
Отново рядък случай,в който мисля че римейкът е по-добър от оригинала.Въпреки че в оригинала участва the godfather of all westerns John Wayne.Все пак Братята Коен никога не грешат.Освен това няма нищо по-добро от една хубава история за отмъщение,силен добре написан женски герой и badass mentor charecter.And Josh Brolin.Въпреки че е the bad guy.Все пак.Мати Рос е един от най-добре написаните женски герой.
1.No Country for Old Men
KEEP BROLIN!Това е най-любимият ми филм.Винаги ми е странно когато се сетя.Не мисля че е най-добрият филм някога,не мисля че е най-добрият филм в този списък даже.Но по някаква причина се чувствам толкова силно привлечена към него.Може да е заради отчаянието отново.Всички са отчаяни,дори и Антон.Аа..Антон.Толкова е...не знам..смразяващ.Самият факт че изглежда сякаш не иска да прави това което прави го прави още по-плашещ.Липсата на музика в целия филм помага също.Края за винаги ще остане любимият ми края на филм.Оставя те някакси празен и не знаеш как да се чувстваш.Н си очаквал това да е края,но някакси сякаш през цялото време си знаел че всичко така ще свърши.
Е,това беше списъка.Много violence,много сантименталност,много отчаяние.Така си харесвам филмите.С много малко щастие и много brittersweetness.
Няма коментари:
Публикуване на коментар